През третото тримесечие на 2025 г. покупко-продажбите в страната се увеличават със 7.4%
Сделките с недвижими имоти в България продължават възходящата си линия и през третото тримесечие на 2025 г., показват данните на Агенцията по вписванията. Общият брой нотариални актове за покупко-продажба достига 57 596, което е увеличение със 7.4% спрямо същия период на 2024 г., когато те са били 53 608. Измерен през брой продадени имоти, ръстът е леко по-голям - 7.7%. Продадените имоти са 73 302 срещу 68 058. За сравнение - през предходното тримесечие ръстът беше от 3%.
Основен принос за това имат жилищата, при които продажбите нарастват с малко над 10% и достигат 36 110 през третото тримесечие на 2025 г. спрямо 32 818 преди. Сделките с поземлени имоти бележат по-умерен, но все пак устойчив ръст 5.5% - до 37 197 при 35 240 година по-рано. Видно от статистиката, сделките през периода са поделени почти поравно между земи и жилища с лек превес на земите, чийто дял е 51%.
Паралелно с това ипотечното кредитиране бележи още по-осезаем скок - измерен в брой актове, ръстът е 18.6% на годишна база. Това означава, че както и в предишното тримесечие, се очертава много ясна тенденция все по-голяма част от сделките да се финансират чрез заем от банка. През периода са вписани 16 879 ипотеки при 14 236 година по-рано. Ръстът при жилищата е 18.3%, а при поземлените имоти - 16.3%. Важно е да се отбележи, че един акт може да обхваща повече от един имот, затова броят им не е равен на продадените имоти.
През това тримесечие делът на ипотечните сделки спрямо всички продажби достига почти 29.3%, което означава, че почти всяка трета сделка се осъществява с банково финансиране. За сравнение - миналата година по същото време този дял е бил 26.6%.
При жилищните имоти делът на сделките с ипотека е нараснал от 42% на 45%. С ипотека са купени 52% от апартаментите и 27% от къщите през третото тримесечие на 2025 г. При поземлените имоти ръстът в дела на ипотечните сделки е от 17% на 18%.
Тенденцията потвърждава, че купувачите разчитат все повече на банково финансиране, а това е в резултат на високите цени на имотите, стабилните доходи, както и по-гъвкавите условия при отпускането на заем.
Девет са пазарите с 46.6% дял от сделките. На най-големия пазар на имоти в страната - Софийският, броят на актовете за продажба достига 9176, което е ръст 17.2% спрямо тримесечието на 2024 г. Продажбите на жилища в столицата са 7707 при 6730 година по-рано, или с 14.5% повече. Интересно е, че по-голямо нарастване се наблюдава при сделките с поземлени имоти, които за тримесечието са 4105 (+17.1%). Тоест пазарът остава ликвиден както при апартаментите, така и при парцелите, което е отражение на силното строително търсене и инвестициите.
Разбивката по градове показва, че след столицата по обем на пазара се нарежда Пловдив. Там продажбите растат с 8.4% до 4373 акта, което е с 300 повече, отколкото предходната година. Най-силен е ръстът при жилищата с 11.1%, докато при земите е 6.1%.
Следва Варна с умерен, но стабилен растеж - 3843 акта при 3604 година по-рано (6.6%). Продажбите на жилища растат с 13.4%, докато ръстът при сделките с поземлени имоти е по-слаб - 6.3%.
Районът на Несебър запазва позицията си на четвърти най-голям пазар в страната. Там изповяданите актове през третото тримесечие са 2929, което е ръст със 7%. Преобладаващата част от тях са с жилища, но в този сегмент ръстът е само 3.1%. При сделките с поземлени имоти има 54% ръст - от 288 до 444, което е сигнал за интерес към ново строителство и инвестиции в този регион.
Бургас запазва умерени темпове с ръст при сделките 3.5%, или 2366 акта за периода. При жилищата ръстът е 3%, а при земите - едва 0.43%.
В Русе и Стара Загора са отчетени почти еднакви ръстове - съответно 11.9% и 11.6%. И в двата случая най-голям принос имат продажбите на жилища. И в двата града те са нараснали с по около 20%. При земите увеличението е по-умерено, като в Русе сделките са 760 (ръст 6.4%), а в Стара Загора - 683 (4.1% ръст).
В Плевен и Велико Търново започва да се охлажда. Плевен отчита едва забележим ръст - 1.4%. Във Велико Търново се наблюдава лек спад (-5.3%), който идва и от сделките с жилищата (-3.5%), и от тези с поземлени имоти (-10.7%).
Изповяданите покупко-продажби в тези девет служби по вписванията през третото тримесечие са общо 26 822, което е с почти 10% повече спрямо година по-рано.
Относителният им дял от всички сделки в страната е 46.6%, което е с един процентен пункт повече, отколкото предишната година.
На големите пазари делът на сделките с ипотека е 45%. Логично най-много са сделките с ипотека в София. За тримесечието в столицата са вписани 6236 акта, което е ръст 19.2% на годишна база, с което делът на сделките с ипотека от общите в града достига 68%. При жилищата увеличението на ипотеките е 19.2%, а при земите - 20.7%.
Варна е втора по брой сделки с ипотека с 1698 акта. Увеличението спрямо предходната година е 21%, а относителният дял на сделките с ипотека достига 38.8%. В Пловдив актовете с ипотека са 1596, или 41.5% от всички (17.2% ръст). В Бургас ръстът е още по-осезаем - 25.6%, но относителният дял на сделките с ипотека е по-малък - 31%. Най-голямото процентно увеличение на ипотечните сделки е в Русе - 30.8%, като една трета от сделките в града са били с ипотека.
В останалите градове картината е по-смесена. В Стара Загора актовете с ипотека растат с 11.8%, но има спад при ипотеките за земя с 10.9%. Това е и градът с най-малък дял на ипотечните сделки (18.8%). В Плевен актовете с ипотека намаляват с 5% общо, като спадът е основно при земите - 19.6%. В града делът на сделките с ипотека достига 26.6%.
Велико Търново и Несебър бележат умерен ръст - съответно 16.9% и 10.7%.
Делът на сделките с ипотека от всички сделки, изповядани в деветте служби по вписвания през третото тримесечие на 2025 г., е 45%. За сравнение - през същия период на предишната година той е бил 41.7%.
Докато броят на сделките расте с умерени темпове, ипотеките се увеличават по брой почти два пъти и половина по-бързо, което подсказва, че банковото финансиране вече е решаващо за ръста на пазара. Ако делът на сделките с кредит продължава да расте с по 3-4 процентни пункта годишно, след пет години той би достигнал 50%.