Отчете се , че жилищният пазар е започнал активно 2025 г., като запитванията от купувачите са нараснали с 30-40%, а търсенията им обхващат цялата страна. Това не е характерно за началото на годината и никога не е било толкова силно изразено на фона на предходна силна година. И още - търсенето от началото на годината е най-високото за периода през последните пет години.
Какво ни очаква през 2025 г.
Статистиката през последните години е категорична – българските потребители инвестират свободните си средства основно в имоти и банкови депозити. Те търсят имот с цел запазване на спестяванията си, вземане на кредит при все още добри условия и предпазване от бъдещ ръст на цените. За това спомагат и съмненията, че след очакваното приемане на еврото различните имоти ще поскъпнат. По неофициална информация българите държат милиарди левове извън регламентираните канали за спестяване.
А при въвеждане на еврото те трябва да се обменят и собствениците им да докажат произхода им. От друга страна, присъединяването ни към еврозоната може да накара и хора от съседни на България страни да насочат инвестициите си към имоти в страната ни, вече като част от еврозоната. Цените на имотите у нас все още са много по-ниски, отколкото в останалите европейски държави, особено тези в еврозоната. Между 2021 и 2024 г. лихвите по жилищните заеми са били на ниво между 2,6% и 2,5%. От друга страна, лихвите по депозити в банките в момента са на едни от най-ниските нива (под 1%), докато доходността от наем на жилищен имот може да бъде 3,50-4,00%.
Трябва да напомним на кандидатите за покупка на жилища през 2025 г., че през миналата година БНБ наложи ограничения в три посоки. Първо, съотношението между размера на кредита и стойността на имота вече не може да надвишава 85%. Преди това банките са предлагали възможности за кредитиране до 90% от стойността на жилището. Второто изискване е общият размер на вноската по ипотечния кредит да не надвишава 50% от доходите на купувачите - преди въвеждането на регулациите банките са имали по-висок праг до 60-70%. Третото изискване за максимален срок на кредита от 30 години е ограничило донякъде младите семейства, тъй като преди това те са можели да теглят кредит със срок до 35 години.