Ще доведе ли плащането на 20% ДДС на държавата при продажба на жилище до нов скок в цените на имотите? Според експерти по сделки с недвижими имоти цените им ще се повишават през идните години не само заради ДДС, данъци и др., а и поради новите изисквания към качеството и вида на новите строежи.
Ще има голямо преместване на купувачи към първоначалния източник, т.е. към инвеститорите, а заради регистрацията по ДДС на продавачите, които препродават жилища и няма да намалят печалбата си, цените на вторичния пазар сериозно ще се повишат. Вследствие на това имотите ще остават доста дълго на пазара и купувачите окончателно ще се преместят към първоначален източник, каквито са инвеститорите, а те от своя страна ще продължат да изваждат нова стока на пазара, за да отговорят на търсенето.
Така, че ще продължаваме да виждаме нови сгради, а тези, които са купили с цел препродажба, ще се наложи евентуално да ги дават под наем или да чакат по-дълго време, за да стигнат до някакви печалби.
Промяната много сериозно ще повлияе на хората, които си дават имотите срещу обезщетение, например: Ако има един терен на няколко собственика, те го възлагат на инвеститор да построи сграда, вследствие на което получават имоти и се опитват да ги продадат. Те също попадат в категорията на хората, които трябва да се регистрират по ДДС, така че за тях този данък ще бъде много сериозен удар. Но тези, които са си купили имот и им се налага да го продадат, при тях мотивацията е доста по-различна отколкото гонене на някаква печалба и в зависимост от това колко е зорът на някой продавач, цената може и да не се повиши, просто тяхната добавена стойност горницата, ще бъде доста по-малка
ДДС е най-големият източник на приходи в държавния бюджет и всяка една държава и правителство винаги се опитва да увеличи приходите си от този вид данък, затова звучи напълно логично такава промяна да бъде приета.
Подобна практика има навсякъде в Европа и за повечето държави това си е бизнес – при покупката и продажбата на недвижим имот се акумулират огромни печалби, затова е нормално законодателят да си потърси и той неговото
Българските продавачи са като скачени съдове и смятат, че какъвто и недвижим имот да притежават и след това се опитват да го продават, той е сходен с друг такъв. Затова се стига до изравняване на цените на старо и ново строителство.
Но тъй като пазарът става все по-мъдър и информиран и тази практика в един момент ще престане и ще видим сериозен дисбаланс между ново и старо строителство, тъй като новото строителство ще предлага наистина много нови и допълнителни екстри за разлика от старото.
Банките, които отпускат ипотечни кредити, ще стават все по-претенциозни, кой ще бъде потребител на кредита и кой ще го връща.
Въвеждането на ДДС върху продажбата на недвижими имоти е насочена предимно към хората, които купуват апартаменти с цел спекула и реализират печалба, върху която в повечето случаи плащат много малък данък печалба.
20% ДДС за ново строителство: Удар по младите семейства и достъпността на жилищата
Пари в бюджета трябва да влизат, но голямото изкуство на държавата е да прецени какви пропорции трябва да влизат – колко от бизнеса и колко от гражданите.
Предвижда се физическите лица да плащат 20% на държавата при продажба на жилище ново строителство.
Едно от най-важните неща в едно общество е достъпността на жилищата. В момента в цивилизования свят, западния свят, борбата е за младо, трудоспособно население. Това е поради демографския проблем, ниската раждаемост, застаряващото население. Няма кой да работи, няма кой да потребява. Затова всички развити страни имат стратегия – общинска и държавна, че за младите хора жилищата да са възможни и достъпни, за да ги задържат.
В Полша за сравнение, държавата гарантира ипотеките на младите семейства за първо жилище. В Сърбия първо жилище за младо семейство е освободено от ДДС.
Много е интересно защо при нас Министерството на икономиката върви в обратна посока – жилищата за младите хора да стават по-скъпи и по-недостъпни
един от проблемите на законопроекта е, че не е изследвано въздействието върху други закони и системи, а това е задължителна част от един законопроект. Става въпрос за ипотечното кредитиране.
Ако в момента купите на зелено един апартамент, който струва 120 000 евро. Банката го взима за обезпечение този имот. Това сте го направили миналата година. Сега се приема този закон и какво се случва – банката преди закона е разчитала, че ако го изнесе на публична продан този имот, ще си върне 120 000 евро. Да, но сега – 20 000 евро ще отидат в държавата, а 100 000 евро ще отидат в банката. Т.е. банките трябва да си преразгледат всички обезпечения и да искат от кредитополучателите да увеличат обезпечението с 20%, което ще доведе до огромен хаос както в банковата система, така и невъзможност на голяма част от хората, които вече са получили ипотечен кредит да допълнят това обезпечение.
Ще трябва да се завишат и условията към кредитополучателите. С приемането на законовите поправки за огромна част от населението жилищата ще станат недостъпни. Ако до момента самоучастието е било 20%, вече ще трябва да е 40%. Това обаче няма да мине през по-висока лихва по кредита: Тук не лихвата е определяща, а рискът.
Когато силово се налага нещо с рестрикция, то може да се заобиколи и да се повиши черният пазар, т.е. сделките на нереална цена – наем или продажба. Държавата трябва да се съобрази с принципите на пазарната икономика – търсене и предлагане. Той смята, че другото, което може да направи държавата, е да създаде регламент за максимален брой жилища, които може да притежава едно физическо лице и една фирма.
Жилищният проблем е голям не само в България. В големите западноевропейски градове под 20% от населението има собствени жилища.