Периодично поради различни причини се събарят различни сгради. Резултатът: тонове бетон, които поради липсата на контрол, както и на алтернатива често завършват на незаконни сметища.
А може да е по-различно. И общините могат да имат водеща роля за промяна. Ако не друго, то поне да не се разрушават сградите, особено ако са от бетон и особено ако са на повече от 1-2 етажа. Вместо това да ги опазваме.
Там въглеродно неутралните цели при строителството вече са залегнали в законодателството и се следи, дали всеки нов проект отговаря на тях и дали емисиите и щетите върху околната среда са прекалено големи. Става дума както за общински, така и за частни проекти. С други думи, има специализирани хора, които ще кажат, дали някой инвеститор има право да строи според това дали проектът му отговаря на "зелените" условия на общината. А всяка нова покупка на сграда образова инвеститорите, че материалите в нея имат стойност.
Или пазиш, или строиш екологично
Все повече хората се ориентират към опазването на околната среда. Опитват се да намалят драстично рушенето на сгради, особено бетонни. Има две опции. Първата е сравнително лесна: ако сградата не е структурно компрометирана, "най-кръговото" решение е да бъде запазена и просто реставрирана с по-добра изолация и с възобновяеми източници на енергия (без газ). Разрушаването на сгради все пак се налага, тъй като общината има доста малко общинска земя, върху която могат да се построят още домове, особено на по-достъпни цени. Тогава се пристъпва към опция две: събаряне на съществуващи (но най-често нискоетажни) постройки с цел да се построят по-високи сгради за жилища, но по екологично съобразен начин.
Например при рушене на сграда малка част от бетона от сградата, се извозва от обекта, сегрегира се от специална машина на почти физически компоненти - агрегати, пясък, цимент и отделни части, включително глина, характерна при сградите, строени покрай Втората световна война. Така останалите елементи могат да се миксира наново и бетонен микс може да се достави отново до обекта, където строителите правят т.нар. неносещи структури. След втвърдяване този микс дава якост на бетона, по-висока от стандартния.
Начин на мислене
Счита се, че урбанистите могат да бъдат особено полезни, когато става дума за законодателство със силна Net Zero амбиция. Колкото по-стриктни са регламентите, толкова по-технически са репортите и много често общините нямат вътрешната експертиза да ги подложат на щателна проверка. Два от пътищата за отпадъците са: използване за пътна настилка, което е нискокачествено рециклиране (downcycling), или възстановяване като ресурси с висока стойност и използването им повторно (upcycling).
При т.нар. upcycling материалът е обработен и е превърнат в продукт с висока стойност. Пример затова са с прозорците и остъкляването на сградите. Стъкло се прави от силициев пясък, който се добива все по-рядко. То обаче може да бъде претопено и превърнато в ново остъкляване, без да се нарушат качествата му. Много често даже производителите търсят стари прозорци, за да добавят към новия микс, защото температурата на изпичане на стъклото е доста по-ниска и разходите за ток са по-малко. Като цяло процесът е по-бърз и екологичен. Но те няма как да се снабдят със старо остъкление, ако сградите са разрушени и всичко е съборено едновременно и е нужен преход от икономика на downcycling към икономика на upcycling.
Появява се понятието кръгова икономика като ново и доста обещаващо, но все така в начален етап на развитие, тъй като хората сякаш още не могат да осъзнаят, че материалите са ресурси, които могат да бъдат върнати в употреба. Друго предизвикателство, специално за строителната индустрия, е консерватизмът. Инвеститорите често търсят бързи печалби и са по-малко склонни да инвестират в по-бавни и по-устойчиви методи като разглобяване на сгради, което е в основата на регенеративната икономика. Но тази практика не само намалява замърсяването, но също така създава работни места и укрепва местната икономика.
Пунктове и цели ферми
Бариери за Лондон са още стриктното законодателство, което води до много бюрокрация. В по-малки градове като Копенхаген или Хамбург регенериращото строителство е по-лесно осъществимо. Там има повече физическо място, което може да се използва за временно съхранение и препродаване на материали - подобно на някогашните пунктове за скрап. Най-големите инвеститори в недвижими имоти също имат собствени зелени амбиции, така че търсене има, но не достатъчно предлагане.
В България с леката ръка се взимат решения за събаряне на сгради - без да е съгласувано с интересите на местната общност, без да се сепарират отломките - дограма, стъкла, тухли, бетон. Докато кръговият модел на снабдяване с бетон не стане норма, най-екологичната практика е сградата да не бъде разрушавана.
Все пак в днешно време се наблюдава напредък и все по-често се говори по тази тема. Този октомври в страната беше създаден и Институт за устойчиво регионално развитие (ISRD), който ще функционира в рамките на Научния център за архитектура, строителство, градоустройство и дизайн към БАНИ. Една от първите новини оттам бе, че две трети от парниковите емисии се създават в градовете и повечето от тях - по време на строителството и ползване на сградите. Остава да видим и какви ще са мерките.